С наемането на кола под наем в София от MG Rent a Car, може да се възползвате от информацията, която публикуваме за град София и да съчетаете ангажиментите си с опознаването на столицата на България.

Основни моменти в статията:

Локации достъпни с кола под наем в София:

Географско разположение на София

София е разположена в Софийското поле и заобиколена от Стара планина на североизток и планините Люлин, Витоша, Плана и Лозенска на югозапад.
Пет планински прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Витиня. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е бил голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център.

Столицата на България - София е разположена в подножието на планината Витоша и е заобиколена от още четири планини.

Кои са историческите етапи в развитието на София?

Древна Сердика

Днешна София е град с много древна история. Археолозите са открили свидетелства от ранния неолит (VI хилядолетие пр. Хр.) – сред тях е Слатинското неолитно селище, които са най-ранното датирано свидетелство за обитаването на тази територия.

Археологически разкопки на Слатиското неолитно селище, което може да се посети с кола под наем в София.

С развитието на тази населена област започват да се появяват и писмени сведения за региона. Налични са древногръцки и римски документи, които разказват за развитието и живота по тези места. Безспорно върху историческият облик на града основен отпечатък оставя периода през който тази област е под римска власт. По време на римското управление се появява и старинното име на града – Сердика.

Църквата-ротонда "Свети Георги" е най-старият архитектурен паметник в София.

От този период църквата-ротонда “Свети Георги” е най-старият архитектурен паметник в София и е единствената запазена до покрив постройка, датираща от времето на Римската империя. Изградена е в момента на разцвет на Сердика като един от най-големите и значими римски градове на Балканския полуостров. Това е времето, когато император Константин Велики е избирал между нея и Константинопол столица на новата империя.

Исторически сведения за средновековен Средец

През средновековието градът получава името Средец. В този исторически период за Средец се водят много битки и той преминава под управлението на различни владетели.

През 809 г. Крум превзема Средец.

В края на X век Средец е център на владенията на един от Комитопулите – Арон.

През лятото на 986 година Средец е обсаждан в продължение на 20 дни лично от император Василий II, а по обратния път към Тракия той претърпява тежкото поражение при Траянови врата.

Едва през 1018 година, след смъртта на последния цар на Първото българско царство Иван Владислав, войводите на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховенството на византийския император.

В 1040 година градът е завзет от въстаническата армия на Петър Делян.

През 60-те години управител на Средец е бъдещият император Роман IV Диоген. През този период императорите заселват в околностите на града печенеги.

През 1183 година Средец е превзет и опустошен от съюзените войски на сръбския велик жупан Стефан Неманя и унгарския крал Бела III.

През 1189 година през Средец и околностите му преминава северният лъч на Третия кръстоносен поход – войските на император Фридрих I Барбароса, които, неочаквано за тях, като се озовават в планово напуснатия от жителите си град, без „пазар, храна и вино“, се принуждават да продължат пътя си през Пловдив за Одрин и Цариград.

През 1194 година Средец е трайно присъединен към Второто българско царство от Иван Асен I.

Движейки се с колата под наем в София, Вие може да паркирате в центъра на града около ЦУМ и да разгледате откритата експозиция от археологически разкопки на древна Сердика.

Разцвет на Средец в периода XIII-XVII век

В рамките на Второто българско царство Средец има голямо стратегическо значение. Няколко управители на Средец в средата на XIII век носят титлата севастократор, втора по ранг след царската – севастократор Александър, брат на цар Иван Асен II, неговият син Калоян и накрая зетят на Александър Петър, който след смъртта на Иван Асен II управлява всички западни области на България.

Вероятно при севастократор Калоян останките от античния Константинов квартал са реконструирани в резиденция на управителя на града. Севастократор Калоян е и ктитор на Боянската църква, един от най-забележителните паметници на българското средновековно изкуство, в която е запазен негов портрет в цял ръст, датиран към 1259 година. През XIV век при митрополитската катедрала „Света София“ действа книжовна школа, от чиято дейност е запазено Средецкото евангелие, формира се комплексът от манастири около града, наричан по-късно Софийска света гора. По това време в София има кантори на търговци от Дубровник и се произвежда многоцветна луксозна сграфито керамика, бижутерия и железарски изделия.

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква.

Пътувайки с колата под наем в София в посока “Бояна”, може да посетите и разгледате Боянската църква за която спомена по-горе.

Завладяване на Средец от Османската империя

През 1382 година София е обсадена от османският военачалник Лала Шахин в продължение на 3 месеца, а малко по-късно е превзета от неговия подчинен Индже Балабан бей.

Според свидетелства на европейски пътешественици, в средата на XV век София запазва предимно българския си характер. От 1460 година в София се намират мощите на Светия Крал – Стефан II Милутин, а през 1469 година важно събитие за православната общност става преминаването през града на процесията по пренасянето на мощите на свети Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. По това време в София и околните манастири от Софийската света гора се развива Софийската книжовна школа.

Развитие на София под Османско управление

След присъединяването на София към Османската империя в града продължава да процъфтява колонията от дубровнишки търговци, към които се присъединяват и италианци от Флоренция и Венеция, образувайки католически квартал в района на разрушената западна порта на крепостта. В центъра на града живеят арменци, главно златари и кожухари, а в североизточните квартали – евреи, които развиват мащабна търговия до Нидерландия и Франция. През този период градът започва да произвежда и изнася за Италия луксозни продукти, като вълнения плат чоха и най-вече обработени кожи.

Промени през XVI – XVII век

През първите десетилетия на XVI век културната и етническа среда в София рязко се променя – за разлика от предходното столетие, през 30-те години пътешественици вече говорят за мюсюлманско мнозинство в града, а в средата на XVII век за изцяло турско население. В началото на XVI век в джамии са превърнати двете големи антични църкви – „Света София“ в Сиявуш паша джамия и „Свети Георги“ в Гюл джамия, а по археологически данни жителите на голяма част от градския център вече са мюсюлмани. Няма много сведения за начина, по който протича ислямизацията на София, но през този период за мъченици са обявени поредица християни, отказвали да приемат исляма.

Баня баши джамия е действащ мюсюлмански храм в София.

През 1530 година София трайно става столица на Румелийския еялет, обхващащ централната част на Балканския полуостров от Източна Тракия до Поморавието и Епир. Последвалото столетие е период на икономически подем, като в града процъфтяват множество занаяти и за пръв път от Античността се секат монети, като се използва главно злато и сребро, добити в мините около Чипровци. През XVI век в града се строят монументални обществени сгради, като разположената до конака Челеби джамия (1503), превърнатата днес в църква Коджа дервиш Мехмед паша джамия (1528), действащата и днес Баня Баши джамия (1575), строена от най-известния османски архитект Мимар Синан. Известни са имената на още десетина джамии в София, но според автори от този период броят им е около 150.

Ако сте с кола под наем в София, в центъра на града между улици: бул.”Княгиня Мария Луиза”, ул.”Екзарх Йосиф” и ул.”Триадица” може да посетите действащата и до днес Баня Баши джамия.

Период на упадък за София през XVII-XIX век

От XVII век София постепенно започва да запада заедно със западането на Османската империя и края на големите походи към Централна Европа, за които градът е важен изходен пункт. Много от обществените сгради са занемарени, античната водопроводна система е в лошо състояние и на много места е заменена от кладенци. В края на столетието градът е напуснат от дубровнишките и италианските търговци, изселват се някои от еврейските търговски фамилии, както и висшите турски чиновници, но същевременно в покрайнините се заселват българи от съседните села.

София в периода 17 - 19 век започва да запада заедно със упадъка на Османската империя.

През 1738 г. населението на София, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско. Започналата в края на XVIII век анархия, свързана с кърджалийството, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София се отразяват зле на София. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., чумата от 1857 г. и две земетресения – съответно през 1818 и 1858 г. Въпреки това София остава един от големите български градове. В града има консули на Франция, Италия и Австро-Унгария. Според свидетелства на посетили града през 1862 година американски мисионери, той има 30 хиляди жители, 1/3 от които българи, а самият град „има доста сиромашки вид, но сега българската му част бързо се замогва“.

Какво се случва през ХIХ век в развитието на София?

Българите в София в ХIХ век имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа. В 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дружество „Майка“ е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Тук Баба Неделя основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители св. Кирил и Методий.

При отстъплението на османските войски в края на 1877 година, по време на Руско-турската война, османският командващ Сюлейман паша планира пълното опожаряване на града подобно на Стара Загора, при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите Леандър Льо Ге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул Йозеф Валдхард също подкрепя действията в защита на града.

В самото начало на новата година, на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил), след битката при София, руските части под командването на генерал Йосиф Гурко влизат в града. През февруари 1878 г. населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.

София в началото на 19 век до освобождението от турско робство.

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

София след освобождението през 1878 година

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите основни пътни артерии на Сердика-Средец-София.

Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви „сокаци“ са заменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Историческият център на София обхваща територията заключена в рамките на булевардите Сливница, Васил Левски, Патриарх Евтимий, Христо Ботев – с други думи, територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица на България през 1879 година.

В края на 19 век София е модернизирана и придобива модерен за времето си вид.

Представителният център на града се оформя около княжеския дворец (царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на Народния театър. В началото на XX в. булевард „Цар Освободител“ е застлан с прословутите „жълти павета“, които свързват Двореца с площад Народно събрание и паметника на руския цар Александър II (Царя Освободител). По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост.

Всичко това може да се види и днес минавайки с автомобил под наем в София по посочените улици, а жълтите павета и до сега символ на столичният град.

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“ от дейци на военното крило на БКП. Убити са 170 души и са ранени 500.

През 1938 г. е приет градоустройствен план (Планът Мусман), разработен от проф. Адолф Мусман (на немски: Adolf Mussmann), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.

В началото на 20 век модернизацията на София продължава - изглед от лъвов мост

По време на Втората световна война, в началото на която България обявява война на Великобритания и Съединените щати, британските и американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХI век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30 март 1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30 март 1944 г.).

Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта във войната срещу Третия Райх. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 – през втората половина на 1945 година. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за Парижкия мирен договор. През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.

София след Втората световна война

През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.нар. план „Нейков“.

След референдум през 1946 г. България е провъзгласена за народна република и се установява отечественофронтовска власт, като значително се променя обликът на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градският транспорт. Все пак през 70-те години на 20 в. архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градският център за социалистическо строителство, като бъдат разрушени старите сгради (Комплекс „Ларго“). Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женския пазар, Лъвов мост, по ул. „Пиротска“ и ул. „Екзарх Йосиф“.

София през 70-те години на 20 век - времето на социализма в България.

След падането на комунистическия строй има период на подем в частното строителство. Построени са нови модерни сгради, много от тях с участието на чужди инвеститори.

Съвременна София

Една от емблематичните съвременни сгради е Капитал Форт.

Една от емблематичните съвременни сгради е Капитал Форт. Пътувайки с кола под наем в София по „Цариградско шосе“ в посока от Орлов мост към магистрала Тракия (или обратно) няма как да не я забележите. Тя е прекрасна елегантна офис сграда с 26 етажа и 126 м. височина. В момента тя е най-високата сграда построена в България.

Паркове в столицата

Южният парк е един от големите паркове в София.

Ако решите да отдъхнете сред природата от продължителното пътуване с кола под наем в София, може да се разходите в един от многото паркове в столицата. Най-големият парк е Борисовата градина. Най-старата градина е градската градина, основана през 1872 г. Други известни паркове в столицата са Южен парк, Западен парк, Северен парк и парк-музей Врана.

Парк Витоша е обявен за природен парк през 2000 г. На негова територия се намират биосферният резерват Бистришко бранище и резерват Торфено бранище.

В зоната за отдих около Панчаревското езеро има няколко залесени парка, спортни бази, почивни домове и множество заведения за обществено хранене.

Зоологическа градина София се намира в кв. „Лозенец“, на 15 минути от идеален център. Заема територия от 360 декара. До нея се стига удобно от всички части на столицата. Това е най-старата и най-голяма зоологическа градина на целия Балкански полуостров. Изключително популярна е в цял свят още от създаването си с развъждането на ценни и редки животни.

Столицата разполага с множество хотели с три и четири звезди, като „Хемус“, „Родина“, „Балкан“ (допреди няколко години „Шератон“), както и няколко с пет звезди като гранд хотел „София“, хотел „Хилтън“ и гранд хотел „Радисън“.

София предлага и множество разнообразни заведения за хранене и напитки – барове, пицарии, заведения за бързо хранене, луксозни ресторанти, механи и др. Много от тях предлагат както българска, така и международна кухня.

Храмове в София

Обиколката с кола под наем в София, задължително минава през посещаването на различни религиозни храмове.

В софийска епархия действат към 200 православни храма и параклиса, над 40 манастира, съградени от IV в. до днес. Забележителна е Софийската синагога, една от най-големите и изящните в цяла Европа.

Най-голям и значим храм в София и в цяла България е храм-паметник Свети Александър Невски.

„Свети Александър Невски“ е православен храм-паметник в град София и е катедрален храм на българския патриарх.

Значим паметник и действащ молитвен дом е и Софийската джамия, известната като Баня баши, съчетаваща и хамам (баня) от топлия минерален извор в центъра на града, построената от видния османски архитект Синан в 1566 г.

В града има новоизградена католическа катедрала Свети Йосиф, протестанстки храмове, има неголяма и се изгражда внушителна армено-грегорианска черква.

Музеи в София

В столицата се намират множество галерии и музеи. Много от тях принадлежат към Стоте национални туристически обекта. Националният исторически музей е най-големият музей в България и е сред най-големите в Европа.

Националният исторически музей е най-големият музей в България.

Националният етнографски музей и Националната художествена галерия се намират в центъра на града, в сградата на бившия царски дворец и в Квадрат 500 – бивша Национална галерия за чуждестранно изкуство.

Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров и е основан през 1889 г.

Други музеи са Националният военноисторически музей, Археологическият институт и музей, Национален музей Земята и хората, Национален политехнически музей, Галерия-музей Дечко Узунов, Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и Музеят на социалистическото изкуство и др.

Театри в София

Народният театър „Иван Вазов“ е един от най-старите и известни театри в столицата. Сградата е завършена през 1906 г., а представленията започват през 1907 г. През 1923 г. пожар разрушава голяма част от него и той е реставриран постепенно в следващите 5 – 6 години. Бомбардировките от 1944 г. също му нанасят щети. Последната му реконструкция и модернизация датира от 70-те години на 20 век.

Народен театър „Иван Вазов“ е Национален културен институт в областта на театралното изкуство в град София.

Театър „Сълза и смях“ е също един от най-старите театри, основан през 1892 г. Театралната група на този театър става инициатор за основаването на Народния театър.

Други театри в столицата са Сатиричният „Алеко Константинов“, театърът на Българската армия, Младежкият „Николай Бинев“, театър „199“, театър „София“, Националният музикален театър „Стефан Македонски“, Софийската опера и балет и няколко други.

Националната опера и балет, известна и като Софийска опера и балет, става държавна през 1922 г. Основно място в оперния репертоар заемат класически произведения на руски, български и италиански композитори.

Мостове в София

Като участник в автомобилният трафик с кола под наем в София задължително ще преминете и през двата най-стари и известни моста в София: Орлов мост и Лъвов мост.

Лъвов мост се намира в близост до центъра на града, над Владайската река. Построен е между 1889 и 1891 г. от чешкия архитект Вацлав Прошек, неговия брат и негови братовчеди, като част от мемориал на избитите от турците българи (4-те лъва символизират обесените непосредствено преди освобождението 4-ма софийски книжари).

Лъвов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София.

Орлов мост също се намира в центъра на града, над Перловската река и на много натоварено кръстовище. Построен е през 1891 г., малко след строежа на Лъвов мост, в памет на завърналите се заточеници от Диарбекир, които са посрещнати тук, и на тези оставили костите си там и в турските зандани.

Паметници в София

В София се намират редица паметници от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на Ленин и мавзолея на Георги Димитров.

Други, като мавзолея на първия български княз Александър I Батенберг, са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора дори не знаят за неговото съществуване по това време.

Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е паметникът на Васил Левски, който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от бронз, с барелеф на главата на Левски. Открит е на 22 октомври 1895 г.

Паметникът на Съветската армия се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия.

Руски паметник е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до Петте кьошета, площад „Македония“ и най-големият в България център по спешна медицина „Пирогов“.

Паметникът на Незнайния воин е издигнат през 1981 г. по случай 1300-годишнината на българската държава. Монументът се състои от „вечен огън“, пръст от Старозагорското сражение и Шипченската битка – най-важните битки в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., статуя на легнал лъв и каменна плоча с надпис.

Друг много известен паметник в центъра на столицата е Паметникът на Цар Освободител, или както го наричат софиянци Коня – един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 г., в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

На територията на София могат да се видят още много паметници като: Статуя Св. София Премъдрост Божия, Докторски паметник, паметник на Патриарх Евтимий, Св. св. Кирил и Методий пред националната библиотека, много паметници на български писатели, поети и известни личности с историческо значение за България.

Паметникът на Св. св. Кирил и Методий пред Националната библиотека.